2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
http://youtube.com/watch?v=YGfZPPyqj5I
Как се криех под масата а дядо ме закачаше с едни черни кожени чехли. Моите все ги губех някъде.Побутваше ме уж случайно...Шумящо разгръщаше вестник. Аз забивах тънките си пръсти в шарките на килима, които ме хипнотизираха...Нивото на река Дунав на руски... Подлагах възглавница за да стигам масата. А като я стигнех - карамелизирани фъстъци. Хрусках докато венците ми не започваха да болят.Обръщах се към таблата на леглото и дълго наблюдавах отражението си по гланцираната повърхност. Унасях се и заспивах. За кратко. Скоро зашумяваха тенджери и печки. Баба пак готвеше нещо и с преправена сериозност ме увещаваше, че ако всичко изям ще има бонбони. Амфора. Не ги обичах тези затова провлачено стържех лъжица в купата. Дядо трескаво разкъсваше пакет Арда. Това си беше неговия бонбон "Амфора",който получаваше винаги, независимо дали е ял. Харесваха ми старите тапети и снимката с калий на стената. Все твърдях че е обърната обратно... Понякога получавах разрешение да седна на стола точно срещу телевизора. Мислех, че е било жест. А дядо вече бил болен и искал да полегне. Аз важно опирах ръце на дръжките и повтарях механично всяка дума от телевизора. Още на 6 можех да чета заради този телевизор. Все се чудех как го издържат тънките му дървени крачка. Наближаваше вечерта и аз знаех, че нашите си идват. Пак щяха да влязат измръзнали и да смъмрят баба задето цял ден ми е угаждала. Затова бързах да легна по корем пред печката,преди да дойдат. Замижавах с очи пред капачето й и гледах как жарта пада на червени искри. Представях си, че са падащи звезди и тихичко нареждах желанията си...