Този заради когото пред самата себе си ще признаете, че го желаете независимо, че е твърде рано или непристойно. Този с който идеята да му се отдадете без да се познавате не ви се вижда лудост. Бихте позволили да скъса дрехата ви и да ви люби на показ. Намирате красота дори в отсъствието му. Чувствате любовта без да ви я дарява. Заспивате с надежда да го сънувате. И в този сън разголвате себе си. Свръхжената. Свръх еротиката. 
    Мислих, че имах контрол над мъжете. И имах. Но какво става когато мъж ме кара да изгубя контрол над себе си? 
    Толкова е хубав, че извръщам очи за да не види желанието в тях. За да не види руменината която полазва бузите ми. Слепоочията ми туптят и никоя забавна шега не ми звучи оригинална и на място. Затова мълча. Като пред съвършеността на изкуството. Сякаш съм видяла нечий творчески връх. Деколтето ми се топи и по него остават следи когато неволно го докосна от смут. Косата ми полазва като ток най нежните части от шията ми. Дори не го поглеждам, освен ако не съм убедена, че няма да срещне погледа ми. Опасявам се, че ако задържим очи в очи повече от секунда ще загубя самообладание. Толкова го искам, а от притеснение умирам да си тръгне.  Лъжа.  Все още е тук, а вече ми липсва. Сякаш знае за моя страх и нарочно се доближава. Страхувам се от очите му. Прекрасни са. Не биха ме оставили да спя.
    Отива си.
    Гледам снимката му.
Прекрасни устни. С леко смутена и плаха извивка. Без да са претенциозни те задържат погледа ми. Обмислям как да пестя миговете. Как точно да им се насладя. Както пристъпваме към най-желаното нещо - плахо. Страхувам се, че всичко за което мечтая може да се случи. Страхувам се от самата себе си. Защото знам, че когато обичам мога да преобърна цял един свят...