Най-хубавите пътувания са импулсивните. Искахме с моя човек да отдъхнем преди да дойде сковаващата студена зима. Избрахме да сторим това в Баните - Смолян. За там знаехме само слухове и отзиви, колко хубаво са прекарали някои хора. Взехме дебели топли дрехи, малко пари и рано сутринта потеглихме в прекрасно настроение. Пътят е чудесен, беше слънчево и първа спирка направихме на Роженските поляни. Там беше и първият ни досег с чистия въздух. Измихме лицата със студена вода и се отправихме към целта. Слязохме на площада в Баните където една словоохотлива бабичка набързо ни ориентира с всичко и ни заведе до санаториума. Пълно беше с баби, лели и дядовци. Всички шляпаха по джапанки, анцузи и хавлии. Разбрахме от рецепцията, че трябва да минем лекарски преглед, който да ни запознае със съответните процедури. Малки сладки бабки се мушваха без ред под носа ни докато усетим, че нямат край и не се залостихме до касата на вратата. След доста чакане успяхме да се сблъскаме с доктора, който ни поразпита за здравословните проблеми и на двама ни. Аз се оплаквам от болки в краката и наследствени разширени вени и веднага ме пратиха на масаж и бани, а на моя човек заради болки в гърба и рамото от машината на работа предписаха процедури с парафин и електролечение. И тук се започна забавната част. Всички кабинети са на един етаж. Пред всеки има диванче. Диванчето е пълно с шарени баби, бъбриви и любопитни. Пред всеки кабинет печелихме нова дружка. С голям интерес ни разпитваха откъде сме, дали сме с направление, дали имаме роднини и т.н.
Всеки е дошъл тук да изцели някоя болка от себе си.Аз имах щастието да изчакам 20 минутна процедура с една местна бабка, която седна до мен на счупено диванче да чака ред.
Отдавна боядисана в особен нюанс на кафявото коса с вече израстнали няколко пръста бели коси, стар шлифер без копчета, панталон с басти, под него вълнен клин, шарени вълнени чорапи, терлици напъхани с усилия в цървулите. Колената силно раздалечени предизвикваха мъчителни за гледане движения докато бабата се настани и обърна добре окосменото си лице към мен с така стандартния въпрос "От де сте?" С направление ли сте? Или с картон?
- Не, ей така.
- Е кък? Без направление???М то много скъпо?
- Без направление. - Процедих, предвкусвайки лека досада от тази компания.
- О,аз даже при двама доктори ходя!Взимам по две, щото ми разрешават само по едно от личен лекар и идвам. Идвам мноого пъти. Тук всички ме знаят.
- Добре. - Отвръщам и си мисля, как в тази държава всеки иска да е двойно по-напред. Дори и пред лекарския кабинет.
- Е как? С направление се плаща половин цена! Даже аз не съм писана за тоя кабинет, ама те ма знаят и аз идвам. (Браво, значи някой друг с парафинова процедура увисва)
Иначе много чакам. Ма вий влезте и вий, нищо че нямате. Те няма да ви искат картона. Ще кажете че за първа процедура. Ма идете при доктора да ви даде направление.
- Не, благодаря. Просто ще чакам. (Представи си - без хитрини!)
- Оле! Ма ся колко плащате? - Смесица от изумление и презрение се четеше във въпроса. Сякаш беше належащо да се изнервя и аз. Страшната космата сбръчкана муцунка и дъхът почти ме респектираха и аз нямах време да увъртам.
- 50лева за 5 дена.
- Лелеее! - Почти едновременно с отговора ми писна бабката с възмущение сякаш предвиждаше "огромната цифра"... Точно се озъртах за друго място за чакане, когато дундеста лелка прекъсна учудената физиономия на бабката и тя се разля в усмивка, приветлива и топла като месечина:
- Как си, Верчеее? Ааа на парафина ли? Браво, браво, мноо убуу, айди! - Обръщайки се към мен с ТРЕТИ вид физиономия в която се четеше критика и морал (който само такива бабки могат да изпишат на лицето си) и просъска:
- Тая, мъжа и умря и тя четири месеца след туй нов си взе! Чуваш ли?! Четири месеца! - Тъкмо и аз да се възмутя и дойде втора жертва:
- Ооо, Кольо! Ко прайш бе? Ааа, ма има ли хора? Добре, браво, ми чакам и аз. Айде, чао! -и отново към мен :
- Тоя ми е съсед. Знам го тоя, аз и ся ми е много интересен кена прави тука...Чакай да го видя тоя наде ще завие. Голям измамник е тоя. Има много пари. Той е през две къщи до нас... Тъкмо взех да се информирам за всяка ключова фигура от село Баните и сестрата привика бабичката в кабинета. Лишиха ме от прекрасната компания.Но и пожелах успех в лечението. Дано топлият парафин излекува клюкарството проникнало чак до мозъка на костите и. Леко се възмутих.Макар, че поглеждам с усмивка на всичко което ми се случи, историята леко ми нагарча. Там където живота е прост, елементарни ценности не успяват да се съхранят. Там където през Възрожденско народ е скачал на борба и е бил буден и активен, сега влага цялата тая енергия в елементарни и ниски занимания като злобеенето, завиждането и клюкаренето. Моят човек излезе доволен от процедурата и се отправихме към следващата. Следващите 4 дни бяха прекрасни. Минералната вода наистина ни освежи и облекчи. Разгледахме Давидково, язовира, Смолян , Инихан, а един дядо ни разказа къде и как са снимали филма "Време разделно". Често идвали и граждани с големи черни автомобили, плаща ли и разпитвали възрастните за скрити иманета по тия земи. На връщане минахме през Загражден. Прекрасен новоасфалтиран път и красотата на есента напълни очите ни. Една прекрасна земя, нашата земя, с едни прекрасни хора, с пленителна история и бъдеще!

Защо изобщо трябва да се обсъжда... някаква си баба?

Няма ли нещо по възвишено?
Роматника? Красота? Поезия?

Нещо стаено и отгледано близо до сърцето.. нещо красиво..

в пъти надхвърля впечатленията от тази история.Предвидила съм такъв пост. Това е само едно дребно, но водещо до мащабни изводи впечатление. А и все пак това бяха първите 5 минути на това място.
Красота, поезия и романтика имаше в изобилие. И точно както казваш, дълбоко в сърцето ми.
Не написана тук.

Само не знам, защо не я съжали? Все пак болките й са ужасни на тези години. А това, че запълва скуката с клюки.....стига да не ми пречи, да се забавлява. Други го провят със сапунени сериали. Нужда им е.
Трудно е само да се понася толкова близо до тебе.

Аз в текста намерих само настроение. Да - бабешко - но нали тези баби са на крака ! Усмихнати, любопитни !
Ако сте си мислили, че там, където лекуват кокали има 18 годишни младежи с бутилка и цигара в ръка, е друг въпрос.
Родопите? Без коментар.

Благодаря за коментара.
Аз тогава бях на 21 години ;)