Седя и си спомням поред всички лъжливи чифтове очи...Всички ли са усвоили това шибано актьорско майсторство? Както казва най-добрата ми приятелка- "Те мъжете това го учат в училище".
Сещам се колко евтини номера са ми минавали, колко пъти съм правила компромиси, колко неща съм премълчавала и колко пъти съм махвала с ръка нехайно, но с явна горчилка в очите.
И щеше да е добре, ако всичко това го бях оставила в миналото. Ако се бях поучила от тези грешки. Ако бях станала по-хладна, по-взискателна, по-недоверчива, по-егоистична. Но не съм. Все така наназаднала съм. И за пореден път така се шашнах от собствената си балъщина че едва удържах ченето си от почуда. Приемам, че всички са добри и някак си все си мисля, че точно аз на лош човек няма да попадна. Както казва пак моята приятелка "То за теб всички са много добри хора!Един лош няма!"
Но случих на последния недораслек.
В началото прекрасен, мил, нежен. Дела и думи излъчваха привързаност и нежност. Всичко в него отваряше душата ми и аз постепенно напусках всякаква резервираност. Наложи се да пътувам. И както едва разделяхме душите си, изведнъж в невинен разговор той спомена, че понякога има чувството че ме е забравил. Заболя ме, и се отдръпнах. Не исках някой да си играе с мен. Затова го попитах иска ли да ме забрави съвсем. Съгла си се. Събрах сили и на мига изтрих телефона, сбогувах се от всички видове кореспонденция, махнах снимката от портфейла и въздъхнах с облекчение. Обичах бързите решения. Караха ме да се чувствам силна. Освен това се зарадвах, че рано поисках да се разделим.Знаех си, че спестих много заблуди и грешки.
Но ето оказва се, че не му е така лесно като на мен. Освен това го показва по неподозирано глупав начин. Получавам съобщения които уж не са за мен, но видиш ли сещай се че имало друга. . .Тъп изтъркан трик за събуждане на елементарна ревност. Появява се в скайп с ревливото "Блокирай ме, моля те" сякаш света е пред свършека си. А някакви деца се обаджат под предлог с някакви въпроси подтикнати от него и затварят внезапно.
Пляскам се по челото и се чудя в какво се опитват да ме въвлекат. И гледам мнооого бързо да избягам!
Спомням си само, че грам не подозирах, за подобен завършек.
И се зарадвах. Бях му купила прекрасен подарък от пътуването.
А сега остана за мен.И нежно ме държи нащтрек.
Страх ме е само, да не се изкривя и един ден да подозирам и да очаквам със свито сърце провала на някой който е истински. Веднъж вече изпуснах прекрасен мъж. Не искам пак.
А до следващия прекрасен - никакви грешки! Нали така?!
Ама какво споделям и аз!
Дори не ви познавам!
Не се знае, мога ли да ви имам доверие?