За този блог
Гласове: 1415
Блогрол
1. Единствената жена в моя живот :)
2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
Постинг
11.07.2008 12:01 -
За Сибир в чувствата
Автор: doaiva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1650 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2008 12:04
Прочетен: 1650 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 11.07.2008 12:04
Преди беше достатъчно само да обичам,
а сега не стига само да бъда обичана...
Какво се случва с човек когато пораства? Разбира, че всичко, което му е носило щастие вече го няма...Любимия десерт или отдавна няма същия вкус или вече не се произвежда. Паркът в който изживя първата си целувка е превърнат в магазин.Любимите игри са заместени от отговорности и задължения.Научаваш, че не всички хора които си носят бонбони са добри...
Сега си спомням колко беше лесно да съм щастлива...Имах само няколко мисли в главата си и въпреки всичко се смятах за доста угрижена и заета. Ти беше щастливо добро момче, което се взираше в мен запленено и попиваше усмивката ми. Запомняхме най-забавните си реплики и дълго се забавлявахме на общите си изживявания. А те бяха винаги толкова вълнуващи. Наистина бяхме две щастливи хубави деца. Често плачехме и често се смяхме. И въпреки, че ти си най-красивия спомен който имам, сега някак не те виждам в живота си...Ще приличаш на ярка кръпка в сивото ми сако. Нужна и мечтана...Но вечно несъвместима с реалния недоимък в живота ми...
Някога мразех да съм пасивна. Дразнех се на безпринципните, на тези които не знаят къде отиват и какво искат. Но сега и аз съм малко като тях. Някак оставям мечтите си да станат матови...И сега като срещам пак очите ти, топли и пълни с обич, веднага след усещането за щастие няма как да не усетя и тъга. Тъгата по изгубените стимули, по неосъществените амбиций, по липсващата разтърсваща любов...Понякога си мисля, че няма да срещна мъж който да ме направи по-щастлива отколкото бях тогава. Но после осъзнавам, че самата аз така изкривих живота си, че дори не съм близо до тази мечта...Изгубих те...Изгубих и пътя до теб...А така губя и всичко на което държа.
Сега се появи някой, който ме връща към тези дни. Отново се усещам дете. Отново се усещам жива. И някак усещам, че той може да ми върне малкото което загубих...(Не е ли този егоизъм лош знак?)
И ми се иска да не изневерявам повече на себе си, ако не съм твърде закъсняла. И колкото и усилия да трябва да положа няма да се отказвам. Да се обича е трудно. А ако някой ден усетите, че е много лесно да задържите любовта в живота си, значи или не знаете какво е любов или...все още сте дете.
Когато има любов не правиш нищо, за да я задържиш. А когато има използване, всеки може да те замести. ВАжното е, да угодиш на прищявката си, може и с другия.
Е, честито. Геройско свършване, сливане, изпразване. Наслука!
Хубаво е да унищожиш нещо, ако то се очаква да ти донесе разочарование. Истинско щастие е, ако предвидиш бъдещето.
цитирайЕ, честито. Геройско свършване, сливане, изпразване. Наслука!
Хубаво е да унищожиш нещо, ако то се очаква да ти донесе разочарование. Истинско щастие е, ако предвидиш бъдещето.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.