Нали ви се е случвало, да срещнете някой,
да го харесвате и да се чудите дали ще се получи. И никога да не разберете. Пътищата ви се разделят или просто никой не предприема действия към другия...
Аз имах втори шанс. Днес.
След 4 години.
Някога имах гадже, а той беше негов приятел.
Разделих се с първия, но държах на приятелството ни, затова не дадох надежди на втория. Излязохме само няколко пъти и после...нищо.
След това аз започнах работа в моя град, а той в неговия.
И сега след 4 години го намерих.
В прочутото ЛИЦЕ КНИГА .  :)
Възмъжал, и някак приятно установих че си е както преди...
А ПРЕДИ, бях обикнала много добрината му, човещината и прекрасното усещане за внимание което създаваше...
А той си беше все така галантен и възпитан още в първото съобщение.
Веднага пожела да се видим...
Лек смут. Аз бях променена.
С около 20 килограма по-променена...
Ужас!
Стъписах се.
Не исках да ме вижда така, представих си как ще гладувам следващите два месеца и като си върна формата ще му се обадя. Изнервено написах, че съм затрупана с работа и че ще имам  възможност да се видим СЛЕД НОВА ГОДИНА.
Псувах се още докато го пращах...Ама че отговор.
А като се сетя, как се чудех как е и даже имах глупавата идея, че все някак случайно скоро ще се засечем...
И знаех, че и той умира от радост, че ме е намерил...
Чувствах се ужасно.
Прекрасен размекващ отговор:
"А не може ли да вечеряме? По-скромно предложение, но по-скорошно?"
Как да му обясня, че точно защото бях прекалила с вечерите, и сега не се побирам в старите си дънки, не искам да се среща с новото ми "аз", дето се вика, станала съм "жена и половина"...
Смотулевих нещо без конкретика и несвързано...
Разменихме телефоните си...
Няколко дни си писахме смс-и или разговаряхме в скайп.
И при двамата личеше от самолет, че копнеем да се видим, да поговорим за "преди" и как искаме "преди"-то да стане "сега"...
Накрая той каза "Трябва да поговорим за много неща, идвам!"
Казах с болка "не"
А той отвърна "Няма НЕ!" и изчезна от разговора.
Откачих...
Няколко пъти се взрях в иконката. Беше сива. Беше тръгнал към мен.
Имах 15 мин.
Определено не стигаха да отслабна...
Започнах да ровя за дрехите в които изглеждам най-добре.
Глупости, седя си у нас, не може да сляза с балната рокля...
Скочих в банята, след това в най-прикриващите силуета дрешки...
Той се обади, че ме чака долу.
Слязох....Смут, смут....
Усмивка - неговата.
Прекрасна усмивка, като че ли не се уплаши...много...Не избяга.
Разля се в усмивка от ония "Ейй, сладурано, как си?"
И сякаш си бях същата...
Пак беше мил, прекрасен...
И аз се отпуснах. И изживях една прекрасна среща, която започна в 12 в полунощ и приключи в 7 сутринта. Беше пълна със смях, спомени.
И най-вече, се насладих на едно прекрасно общуване, за което жадувах отдавна.
Ще се видим пак.

И все пак, няма да е лошо да олекна мъничко...

Shtastlivi praznichni dni vi pojelavam, a za kilogramite- ima maje,koito sa dovolni pri misalta, che po-tejkite jeni po-trudno biha im izbiagali,taka che, radvai se na sreshtata i vazmojnoto badeshte.Pozdravi