Добър вечер, Любов, добър вечер...

Да не би да обърка вратата?

Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.

Да, сама съм... картинка позната.

Все съм същата, да? Нямаш грешка.

Ти си спомняш и как те изпъдих...

А след теб от царица - във пешка

се превърнах. Сама се осъдих.

Как живях ли? Не питай. - В затвор.

На душата затворът е страшен.

Външно имах осанка на бор,

вътре храст бях - обрулен, изплашен...

Имах нужда от време, Любов.

За какво ли? - Без теб за да свикна.

Презимувах, вкопана във ров.

Оцелях... И напролет поникнах.

От земята (нали съм Телец)

свойта сила успях да възвърна

и в очите си - онзи живец...

Ето, виж ме. Любов... ти посърна?

Съжалявам... добре съм без тебе,

ти си вече далечна позната

и отдавна не си ми потребна.

Сбогом. Да! Ето - там е вратата.


Мая Попова