За този блог
Гласове: 1415
Блогрол
1. Единствената жена в моя живот :)
2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
Постинг
11.09.2010 11:01 -
Намирам "всичко" сред не толкова много
Автор: doaiva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2010 23:31
Прочетен: 1569 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.09.2010 23:31
... и все си мисля, че така стимулирам хубавото да се върне в живота ми.
Като казах "върне", си спомних. Подарих една една от моите картини...
И ми я върнаха.
Нали знаете, при раздяла има гадни ситуаций и понякога единия казва "На ти си куклите! – Дай ми парцалите!"
Преди много години аз го направих и когато ми казваха, колко съм наранила си мислих, че преувеличават.
Сега, когато ми се случи, разбрах...
Неизлечимо...
Тя има облик и памет. Облика няма нищо общо с паметта. Там, където някой вижда красивото обляно в слънце поле от макове, аз виждам кълбо чувства. Тогава четката ми се движеше по раздраното ми от болка сърце и грижливо запълваше с мазната боя раните...Без да дава отговор за неизвестното. И без да търси решение.
И сега ми върнаха тази болка.
Строших я в стената.
Рамката стана на парченца, но картината е цяла.
Не я поглеждах дълго, но усещането, че е у мен ме убиваше.
Сложих я на статива.
Прииска ми се да я зачерня, да излея горчилката си пак върху нея.
Да я бележа с това, което тя ме беляза като се върна при мен.
Маковете изсъхнали и изгорели, а небето мрачно и страшно като неизвестното.
Но не посмях.
Ония чувства бяха святи.
И тя ги изразяваше напълно.
И да я докосна, щеше да е като да се гавря с мъртвец...
И не трябва ли всички да вярваме в светлосиньото бъдеще?
И какво постигаме, като оставим горчилката от последствията да надделее над красотата, която създава причините?
Вкопчвам се в това синьо небе и в тези слънчеви макове.
И го запазвам до себе си. Като символ на едни дълбоки чувства, които нямаше как да измеря, ако не бяха съпроводени с малко горчивина.
Не бива да искаме всичко. Старая се да намирам "всичко" сред не толкова много...
Като казах "върне", си спомних. Подарих една една от моите картини...
И ми я върнаха.
Нали знаете, при раздяла има гадни ситуаций и понякога единия казва "На ти си куклите! – Дай ми парцалите!"
Преди много години аз го направих и когато ми казваха, колко съм наранила си мислих, че преувеличават.
Сега, когато ми се случи, разбрах...
Неизлечимо...
Тя има облик и памет. Облика няма нищо общо с паметта. Там, където някой вижда красивото обляно в слънце поле от макове, аз виждам кълбо чувства. Тогава четката ми се движеше по раздраното ми от болка сърце и грижливо запълваше с мазната боя раните...Без да дава отговор за неизвестното. И без да търси решение.
И сега ми върнаха тази болка.
Строших я в стената.
Рамката стана на парченца, но картината е цяла.
Не я поглеждах дълго, но усещането, че е у мен ме убиваше.
Сложих я на статива.
Прииска ми се да я зачерня, да излея горчилката си пак върху нея.
Да я бележа с това, което тя ме беляза като се върна при мен.
Маковете изсъхнали и изгорели, а небето мрачно и страшно като неизвестното.
Но не посмях.
Ония чувства бяха святи.
И тя ги изразяваше напълно.
И да я докосна, щеше да е като да се гавря с мъртвец...
И не трябва ли всички да вярваме в светлосиньото бъдеще?
И какво постигаме, като оставим горчилката от последствията да надделее над красотата, която създава причините?
Вкопчвам се в това синьо небе и в тези слънчеви макове.
И го запазвам до себе си. Като символ на едни дълбоки чувства, които нямаше как да измеря, ако не бяха съпроводени с малко горчивина.
Не бива да искаме всичко. Старая се да намирам "всичко" сред не толкова много...
Носталгия по 23 май...подготовката за пр...
Оказа се, че и кафето казва много
Видео клипове Начало » Видео клипове Ъпс...
Оказа се, че и кафето казва много
Видео клипове Начало » Видео клипове Ъпс...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.