Общото ми АЗ :: Порода Женен

За този блог

Автор: doaiva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 438322
Постинги: 135
Коментари: 324

Гласове: 1415

Блог вълни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.09.2010 11:00 - Порода Женен

Автор: doaiva Категория: Лични дневници

Прочетен: 1893 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 06.09.2010 16:36

Годинките летят и ето, че приятелският кръг взе да пооредява и се превърна по-скоро в четириъгълник. "Всеки, прегърнал своето щастие, бяга напред" казва една песен...
А до колко "щастието", което си прегърнал е наистина такова?
Какво си мисли една жена, когато избира своя мъж?
За какво мечтае?
Как става така, че една жена счита един мъж за неподходящ, а друга го намира за идеален?
Тук не става дума за мъжете, които малтретират жените си, за онези които пият или киснат по игралните зали.
А за ония, които след поставянето на халката, не само си карат по старому, ами и ги отприщва двойно и тройно мерака по чуждо.
Няма нищо по-грозно от механичното обръщане след мадама на улицата, което цели да бъде забелязано, най-вече от "коч къмпани", без да има друга стойност. Някои толкова го практикуват, че често това след което се обръщат не мяса на жена и много вероятно е по-грозно от неговата собствена.
"Знаеш ли, че имаш страшни очи!" :)
Но това нямаше как да се случва, ако ние не бяхме суетни и не обичахме тръпката. Да, онази тръпка, да си по-добра от някоя, да бъдеш предпочетена пред друга, да събуждаш страст, да знаеш, че си в забранените му мисли и да прекрачваш граница.
Да ти звъни тайно и да си уреждате кратки неудобни срещи изпълнени със чувства извиращи главно от ... там долу. Или просто да се влюбиш.
Като изключим семейството, в този живот рядко си истински ценен за някой.
И ничий пари и власт не бива да изместят това желание да търсиш тази находка.
Затова аз се грижа винаги да имам прозорец за това откритие. Макар да знам, че може изобщо да не дойде, или сама да вменя тия възможности в някой, който не ги притежава.
Защото не искам да ме задържат някъде, не искам да потапям в собствената си горчилка от нереализирани мечти още някой.
Татко казва, че бракът е единственото съвременно одобрено със закон робство.

Какво се случва с една жена, която избере такъв мъж? Затваря си очите и намира нещо, за което да се хване и да наклони везната в нейна полза? И тогава, наистина мъж за партньор ли си търсим или живота с несгодите ни кара да търсим опора, спасителна сламка? И ако тогава сме му сложили халка, без да сме влюбени, трябва ли да изискваме от него морална отговорност, макар да е наш материален избор?
Мисля за това, заради вчера. Срещнах една стара връзка. От няколко дни го подушвам и както често става - го видях. Няколко секунди общи приказки, усмивки и позаспали трепети. Отдалечавах се леко, защото бързах и накрая чух "Ожених се". "Браво" отвърнах с лек сарказъм, първо защото знаех, че не е по-любов и второ - защото не харесвам брака.
"Ще ти се обадя да се видим на по кафе, ако на теб някой не ти пречи."
(На МЕН някой да ми пречи???Не аз имам халка над която да разсъждавам! - мислих си и ме обзе импулсивна неприязън.)
"Пробвай другаде" - излъчваше погледа ми и той го разбра.
Обърнах се и си мислех. Мислех си хубави неща. Как сме се забавлявали като бяхме заедно, как сме се смяли, какво съм научила. С онова завършено чувство за финал на нещата, като за десерт който не се произвежда. Вкуса е още в приятните спомени,но знаеш, че никога повече няма да го опиташ отново.

Нагоре