2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
Прочетен: 2831 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2009 00:34
До колко да бъдем честни пред себе си?
Трябва ли да плачем винаги,когато ни се плаче?
И да ни помислят за твърде раними, дори депресиращи.
Или да си останем в леглото за празниците, защото искаме да сме сами, независимо, че всички празнуват?
И да решат, че сме меланхолици.
Да не подминем просяка.
И да ни помислят за наивници.
Да бъдем близки и добри с тези, които смятаме за добри, и да не бъдем лицемери с онези които не харесваме.
И да ни обявят за твърде критични без гъвкавост в общуването.
Да не се възползваме от предложените възможности да измамим.
И тогава да ни липсва комбинативност.
Да не накажем измамника.
И да ни помислят за слаби.
Да се стараем да работим работата за която копнеем.
И да ни помислят за наивни мечтатели.
Да сме запалени по хобитата и интересите си.
И да ни помислят за сантиментални досадници.
Да бъдем искрени в това, в което вярваме...
И да ни обявят за фанатици...
До колко да сме честни пред себе си?
И какво да правим, ако бликаме от обич, но няма на кой да я дадем?
Пак ли да сме себе си? Макар никой да не се нуждае от съществуването на нашата индивидуалност?
Не ви ли се е струвало понякога, че като обърнете очи към Бога и той някак...
Не е там.
Не ви ли се е струвало, че колкото повече сте себе си, толкова повече битки губите.
Не усещате ли, че да си "СЕБЕ СИ" сякаш е за друг свят, а този в който сме е някакъв "horror".
( Извинявам се за чуждицата, но ми звучи уместно в главата.)
Тези, които са почукали по черупката ми, уболи са се на жилото ми и са вкусили от силата ми, ме уважават, ценят и таят страхопочитание.
А тези, пред които съм разкрила себе си, дарила топлината и обичта си, са ранявали, разкъсвали и крали.
Не еволюираме ли не само за оцеляване и защита, а и за да съхраним себе си...
Или т.нар. първични инстинкти след време на развитие пак преминават само в първични?
Един ден ще има само черупка.
И тя ще бие на кухо.
Това ли е мисията на живота ми?
"А тези, пред които съм разкрила себе си, дарила топлината и обичта си, са ранявали, разкъсвали и крали." - винаги се намира някой, който да се възползва от беззащитността ни.
и не само Бог.. никакви богове няма.. или постоянно им се включна телефонния секретар.
п.п. ако отговориш на този въпрос "И какво да правим, ако бликаме от обич, но няма на кой да я дадем?", моля те, сподели отговора с мен.
Колкото до Бог - аз вярвам, че го предизвикваме и активираме чрез позитивизъм. Понякога ние сме се самозакопали в изолатор, а не Бог е далеч.
Мислила съм и над третото. Давам я на тези, които ме обичат. Демонстрирам я като за последно. А един приятел казваше: "Хубаво е да имаш много чувства. Така можеш да затвориш в буркани за зимата."