2. Да ми напомня!
3. Метафизичен стопаджия
4. Усмивка за мен
5. За всички!:))
6. За ума...
7. Респект
8. Понякога откривам себе си...
9. Тя мисли като мен!
10. Ама тя мисли ТОЧНО като мен!
11. По женски...
12. За Аксел...
13. :)
14. Харесва ми.
15. PC - писи
16. За доброто настроение.
17. close to me
18. И аз го направих...
19. Принцеса с топено сирене.
20. Real
Прочетен: 1748 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2008 23:25
Понякога дълго сдържани страхове и опасения ескалират и избухват у мен под формата на решителност.
Когато някой на когото вярвам и когото обичам ме подкрепя в откачените ми изводи и идеи ставам всесилна.
В мен се ражда една малка "суперуомънка" и сърцето ми едва успява да смогне на вълнението което поражда болния ми мозък
Така и така само живея с миналото.
Реших вместо все да се връщам към него, да му уредя един сблъсък и да се разберем веднъж за винаги.
Не исках вече нищо да ме тегли назад.
Исках да го унищожа.
Хапнах мислено три консерви спанак и събрах мускули да се обадя.
Разбира се, човека отсреща неподозиращ за болното ми съзнание, топло и отзивчиво откликна на поканата ми.
Дори я насрочи за вечерта на същия ден.
"Падна ми!" - Мислех си.
"Гадно Минало такова!"
Избрах да е на мой терен. Поръчах си голямо от любимото и предвкусвах победата когато...
Миналото пристигна...
Почти толкова хубаво както го бях оставила зад гърба си.
Ухаеше приятно и дори за миг си представих че е Настояще...
Дори Бъдеще...
Мислен шамар и се опитах да продължа по план.
Няколко питиета и вече бях започнала да набирам инерция.
Търсих всичките му лоши качества и отблъскващи навици.
Намирах ги. Но безполезно.
Очите му със сълзи намокриха фитила в сърцето ми.
Усещането за привързаност ме обземаше.
В цялото Минало усещах себе си.
Сякаш от себе си бягах.
И разбрах:
Няма спасение. Няма бягство.
Хвърлих меча и си викнах четвърто.
А Миналото ме гледа, усмихва се и се радва че ме вижда.
Не подозира, че планирах да го убия.
Аз мълчах и дори вече не мислех.
Безсилието бе завзело всяка моя клетка.
Понякога дори сам да се покачиш на кръста и да забиеш клиновете, пак няма да се спасиш.
Има историй които не ни напускат през цялото ни съществуване.
Има хора които са дълбоко в сърцата ни.
И щастието да срещнеш някой значим неотменно води със себе си и проклятието от това откритие.
11.09.2008 21:39
Понякога има някои дребни ръбчета в две половинки,така че уж изглежда пасват, но всъщност има моменти които винаги се трият и създават напрежение и проблеми.А и не е задължително да има хепи енд като от филмите. Завършеноста е поняктие, което не се вписва в абстракцията на живота. ;)
13.09.2008 00:31