....Все така правех когато ми липсваше. Стисках силно клепачи и усилено започвах да мисля за теб. Надявах се тези мисли да се слеят със сънища. И поне в сънищата си да бъда с теб, да видя мечтите си осъществени. Най-обичах да мисля за това, как съм сгушена до шията ти. Уханието което никога няма да сбъркам...Жестовете ти...Събраните ти устни...Нежните клепачи и ярките спомени...Нахлуват така силно, че понякога дори не заспивам от вълнение.
                  Тогава не се случи...Не те сънувах...Не спря да липсваш...

              ....Сега те намерих. Случайно и неочаквано. Не сънувах. Но за да съм по - сигурна се доближих, попивах всяко изражение, всяко безмълвно послание. И някак ме обзе един покой... Мислите ми се разляха благи и като в  унес се наслаждавах на усещането да си до мен. Сякаш нещо в мен градира. И някак не усещах онази момичешка страст която преди ме изпълваше до върха на пръстите. Усещах задоволство от близостта ни. От това че е устояла на теста на времето, на събитията, на кратките влюбвания...Някак си пак те усещах мой и ти ме усещаше твоя. И сгуших се в теб... И улових биенето на сърцето ти. Кротко беше, досущ като моето. "Ей!" -  Казах тихо. "Липсваше ми"...

(НЕ Е ЗАВЪРШЕНО)